Руският външен министър Сергей Лавров коментира, че ръководителят на НАТО показва, че алиансът

Руският външен министър Сергей Лавров коментира, че ръководителят на НАТО демонстрира, че алиансът желае да води война, когато се опълчва на " замразяването " на спора в Украйна, написа " Йени Шафак ".

" Ако НАТО с устата на (генералния секретар Йенс) Столтенберг за следващ път съобщи, че е срещу замразяването, както те се показаха, на спора в Украйна, това значи, че желаят да водят война. Добре, дано водят война! " сподели той на конференция в Минск.

Лавров означи, че когато западните страни признават, че без техните оръжейни доставки и разузнаване " украинската обстановка от дълго време щеше да завърши ", те признават, че са пряк участник в хибридна война против Русия.

Той сподели, че Западът се пробва да раздели Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС) и други евразийски интеграционни органи, самостоятелни от неговото въздействие, в това число посредством " мръсни способи ". ОДКС е боен съюз, включващ Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.

Според оценката на Лавров Западът може да изостави Украйна " незабавно щом ползата му се изчерпи ", както направи в Афганистан и Ирак, оставяйки тези територии в " опустошено и рисково положение ".

Запитан за визитата на държавния секретар на Съединени американски щати в Китай, Лавров сподели, че Москва го възприема " като действителност, която съществува и която отразява курса на Вашингтон в китайската посока ", от една страна, и от друга " принципната позиция на Китай ", който се застъпва за това, че не би трябвало да има опити за накърняване на неговите законни ползи.

Обръщайки се към Карабах, Лавров сподели, че не вижда никакво предпочитание да се помогне на Армения и Азербайджан да се помирят с напъните на Съединени американски щати и Европейски Съюз.

Действията на западните страни отразяват желанието им " да обхванат в района, да изместят законните ползи на Русия и да се утвърдят като сили, които ще играят решаваща роля ", сподели той.

Лавров означи, че разширяването към райони, които се намират далеч от границите на страните от Европейски Съюз и НАТО, " няма доста общо с откровеното предпочитание да се помогне за стабилизиране на обстановката ".

" Нашите сътрудници в Ереван и Баку, уповавам се, схващат това. Поне ние намерено обсъждаме какво се случва с тях ", сподели той.

Лавров акцентира, че Москва няма нищо срещу присъединяване на други играчи в уреждането на Карабах, само че посредничеството би трябвало да преследва задачата за реализиране на съглашения, които да отразяват ползите на " арменския и азербайджанския народ, арменската и азербайджанската страна ".

Той изяснява, че основата за нормализиране на връзките сред Армения и Азербайджан е положена с помощта на персоналната интервенция на съветския президент Владимир Путин през ноември 2020 година, когато е подписано първото тристранно изказване за правилата на дефинитивно споразумяване.

Лавров разяснява, че на най-високо равнище са признати няколко тристранни изказвания, които са отдадени на разнообразни аспекти на напъните, които са нужни за цялостно нормализиране на обстановката.

Отношенията сред двете някогашни руски републики Армения и Азербайджан са напрегнати от 1991 г.